Манипулацията
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg
От една страна операцията е измежду най-популярните действия в модерното осведомително общество, само че въпреки това „ операция “ е една от думите, които от много време се употребяват едно към гьотере. За това са отговорни и учените, които оферират на нас, простите жители, своите недоизпипани дефиниции и по този метод ни вкарват в разнообразни заблуждения. Ето да вземем за пример, съгласно Кеймбриджкия речник операция е всяко „ управление на някого или нещо в своя изгода, постоянно непочтено “. Сами виждате, че това е една прекомерно незадоволителна формулировка. Има и други. Според Мериам-Уебстър операция е:
Да се оперира като че ли с ръце по изключително ловък начин; Да управляваш или да се възползваш умело; Да контролираш в своя изгода посредством хитри, нечестни и подли средства; Да се трансформират обстоятелствата с хитри или нечестни средства в името на постигането на избрана цел.
Всички тези избрания като че ли пасват по-добре на лъжата и измамата, в сравнение с операцията. Но не е наложително постоянно използването на „ операция “ да е пейоративна. Агитацията в името на благородна цел постоянно съдържа и похвати на операцията. Манипулацията и лъжата не са едно и също. Често на операцията даже не ѝ се постанова да прибягва до неистина. (освен когато не се употребява не във връзка с публиката, а на обстоятелствата – да вземем за пример когато документите (данните) са манипулирани. Нас обаче ни интересува операцията, която си играе с мисълта на публиката и я стимулира в полза на манипулиращия. Затова ми позволете да предложа една своя формулировка, пък даже и единствено за потребностите на този съответен текст:
Манипулацията е да накараш човек или група хора да сформират мнение, да вземат решение и да извършат деяние по твое подстрекателство, само че уверени, че са стигнали до решението сами.
Групата може да е от най-малката (учебен клас) до най-голямата (народ, нация и т.н.). Например концепцията да не се отнасяме нападателно към хомосексуалистите е обект на световна и тотална агитация. Пропаганда, която пращи от операции, само че не безусловно всяка от тях води до щета за оня, който е взел търсеното решение под подстрекателство. Много постоянно, да речем, персоналната и публичната хигиена се възпитава у децата посредством операции. Това не са неприятни, не са зли операции.
Но от кое място, ще попитате, този ентусиазъм у теб към операцията? Ще ви кажа. Преди няколко дни попълних своята сбирка „ Крилати тъпизми “ с нов експонат – едно меме, на което пишеше: „ Четящият човек не може да бъде манипулиран “. Неадекватността на това умозаключение бие на очи, даже без да се взираш. То е все едно да кажеш: „ Пиещият човек не може да се напие “. А кой различен може да се напие, в случай че не пиещият? И кой различен може да попадне под въздействието на операция, в случай че не оня, който се излага на тези информационни потоци, по които операцията тече? Напротив, най-трудно ще манипулираш човек, който не чете нито книги, нито периодически издания, не гледа телевизия, не върви на кино и не ровичка в интернет. Него в действителност няма по какъв начин да го манипулираш, в случай че не го дръпнеш в някоя механа, не седнете на една маса и не започнеш да го работиш персонално. А оня, който жадно търси и попива всевъзможна информация, с него можеш да правиш каквото си щеш.
Мисълта принадлежала на писателката Здравка Евтимова. Възможно е, не диспутирам. Мен ме заинтересува единствено съответният текст, без да приписвам значение на авторството му. Греши всеки, който ме упреква, че атакувам Здравка Евтимова – та аз не познавам нито нея, нито творчеството ѝ. Всъщност, излъгах. Вчера, с цел да съм на твоето равнище, взискателна публико, прочетох „ Кръв от къртица “ – разказът на Евтимова, който бил включен в някаква американска читанка. Жената написа напълно обичайно. Разказът е близо шест хиляди знака (по-малко от общоприета страница във вестник) и е първолично изложение от името на съдържателка на магазин за животни, само че не на домашни любимци, а по-скоро на такива, предопределени за научни и образователни опити. Един ден в магазинчето влиза клиентка и търси къртица. Отговаря ѝ се, че тук в никакъв случай не са се предложили къртици. Клиентката обаче е настоятелна и разбираме, че тя има вяра в чудодейната лечебна мощ на къртичата кръв. Продавачката, откакто един път отпраща клиентката, размисля и я връща: „ ще ви дам кръв от къртица “. Скрива се откъм гърба в склада и източва три капки от личната си кръв. На другия ден клиентка се връща и споделя, че лекарството е подействало. Новината се разчува и скоро пред магазина има навалица от хора с ножове и стъкленици, пристигнали да точат кръв от къртица за болните си близки. Така се оказва, че в действителност къртицата е самата героиня и че няма да я бъде дълго, тъй като искащите да получат част от кръвта ѝ са доста. Филантропия, всеотдайност, орис. Нещо като „ Сърцето на Данко “, което и ние учихме на същата възраст като днешните американчета и при сходни условия. С две думи: напълно подобаващ учебен текст – елементарен за осмисляне, ясно спретнат, без непотребен психологизъм и многозначни тропи. Възпитателен. Поучителен. Педагогичен… Но, дами и господа, белким точно дидактичните текстове в учебно заведение не са първата форма на операция, с която се сблъскват децата? И по какъв начин четящото дете да не може да бъде манипулирано! Та то е манипулирано, точно тъй като е четящо.
Как работи операцията? През системата от общоутвърдени полезности. Например: демокрацията е абсолютно положително, затова всичко, което слага на инспекция демокрацията, е абсолютно зло. Ако съумеете да убедите някого, че Иван Петров слага на инспекция демокрацията, то този човек ще реагира отрицателно против всяко деяние от страна на Иван Петров, уверен, че то вреди на демокрацията. Не е нужно да обсъждате съответните дейности на Иван Петров, просто оставете вашия човек – уверен демократ – да си направи извода самичък.
Ето и различен образец. Когато клиент ми беше най-голямата българска компания за бутилирана вода, организирахме широкообхватна акция за изгодите от хидратацията. Наблегнахме, несъмнено, на обстоятелството, че бутилираната вода е напряко девствена спрямо всяка друга, естествена като самата природа, чиста като самата концепция за непорочност. Обострихме вниманието върху обстоятелството, че за интелигентния и цивилизован човек здравето не е единствено персонална грижа, само че и обществена отговорност и че цивилизованият човек в подпомагане с цивилизованата и публично виновна компания за бутилирана вода, основават и ще оставят след себе си един по-добър свят, по-зелен и по-екологичен. За похлупак създадохме и качихме в интернет особено приложение – воден калкулатор, – с чиято помощ всеки можеше да пресметна от какво количество вода се нуждае всекидневно, с цел да не се поболее. Обикновено се получаваше от три до пет литра вода и то единствено вода, без да броим другите течности, въпреки че би трябвало да ги броим и тях.
Привлякохме известни персони, направихме фондация, организирахме събития и като резултат получихме огромна група лоялни клиенти, които от свое име поведоха битката за хидратация, уверени че избавят планетата, че се грижат за здравето на хората, а оттова – за обществените системи, и, несъмнено, демонстрират се пред одобрителните погледи на обществото като най-загрижените и дейни негови членове. За тях пиенето на вода се трансформира в умишлено определен метод на живот, а ние отчетохме скок в продажбите. И всички новоизпечени деятели бяха подготвени да се закълнат, че работят по персонално разбиране, че следват съвестта и правилата си. Ето ви една класическа операция.
Още по-нагли бяхме с един различен клиент – най-голямата тютюнева компания в България по това време. Решихме да го играем social responsibility и подехме акция против… тютюнопушенето. Проста сметка – компанията си основава имиджа на обществено виновна и този позитивен имидж интуитивно се трансферира върху марките ѝ. Подкрепя спорта, поддържа ученическото творчество – върви да кажеш, че няма да е положително всичко, което ще произлезе от една такава компания, в това число и цигарите. За моя наслада обаче хората се оказаха здравомислещи. Едно социологическо изследване сподели, че гледат на акцията срещу цигарите като на висша форма на двуличие и акцията се провали. Оттогава имам вяра в менталното здраве на българския народ.
Абе, с две думи – операцията е тип художествена пропаганда. Агитацията излага някаква визия и аргументирано потвърждава, че придържането към тази визия е безспорно положително за публиката – изборни права за дамите, 8-часов работен ден, профсъюзи, обществено обезпечаване и така нататък До операция пропагандаторите прибягват при някои по-фини случаи, когато причините в интерес на облъчваните не са изключително мощни или пък не засягат толкоз съдбоносно облъчваните. Например във връзка с Сахел (Мавритания, Мали, Нигер, Нигерия, Чад, Судан и Еритрея) по какъв начин публиката да застане на вярната страна, на страната, на която желаят да я видят манипулаторите? След гибелта на Кадафи, либийските туарегски милиции отиват в Мали и към този момент се показват не като борци за национална самостоятелност, а като въоръжени ислямисти с по-универсална цел. Разбира се, туарегите незабавно влизат в борба с управляващите в Мали. И ето го въпросът пред нас, простите жители на далечна страна: кои са положителните и кои са неприятните? На чия страна да застанем, кому да дадем сърцето си? В Украйна и Грузия е елементарно, там злодеите от дълго време са обрисувани. Обаче в Сахел…
В такива случаи – на по-малко познати обстановки – операцията търси да изкара напред престижите. Създава симпатични облици на борци за истина, като по този метод трансферира казуса от полето на етиката в полето на естетиката. Има два огромни типа медийна операция:
1. Насочена към възприемащия;
2. Насочена към събитието.
По първия случай. Ако проповядваш идеология с разумни причини, това си е агитация, пропаганда. Ако обаче създадеш книжовен облик, който изповядва тази идеология, към този момент зависи дали ще е приветлив или не, съгласно което манипулираният ще сътвори свое отношение (положително или отрицателно) към предлаганата идеология. Представете си филм за оня чернокож, дето служителят на реда го умъртви BLM се възпламени. Сега си представете, че снимат филм по случая и че ролята му се извършва от Дензъл Уошингтън или от Уил Смит – тези симпатяги.
За милиони фенове фактът, че ролята на Джордж Флойд се извършва от някого от тези двамата, ще е задоволителен да одобряват всичко казано от него за истина и в случай че ги попиташ за какво, те ще отговорят, че в този облик виждат личните си убеждения и личната си ценностна система.
Гледах неотдавна филм със сцена в негърски ресторант в Алабама. Някъде в края на 19 век. Всички негри бяха изтупани, интелигентни и възпитани; положителни и прочувствени. Изведнъж в заведението влезе кметът на градчето - бял, пийнал и арогантен; неугледен и парцалив като клошар; недодялан и нечовечен. Ето началото на отношението, което се чака публиката да си сътвори за годините след Гражданската война в Юга.
Един от най-популярните похвати на операцията е култивирането на възприятие за виновност у манипулирания. Това става толкоз по-лесно, колкото индивидът насреща е по-свестен и по-морален. Моралният човек постоянно е податлив да търси виновността първо у себе си. Кажете му, че неговото тъпо биологично съществувание заплашва с крах природата, че е в положение да провокира галактически прелом, който да затрие планетата, и индивидът ще е подготвен на всичко, единствено и единствено да смъкна това тежко задължение от плещите си. Нещо повече – оттук насетне ще проектира тази своя гузнота върху всяка обстановка и всяко свое деяние.
Друг прийом е престижът на внушаващия. Лесно е да се солидаризираш с мнението си към човек, който уважаваш. Още по-лесно е да го направиш с човек, когато почитат всички, в това число и тези, които към този момент уважаваш по друга причина. На този принцип в християнството е построена цялата житийна литература – ето го: той постъпва по този начин, в същото време е светец, а може ли светец д не постъпва и мисли в цялостен синхрон с Божията воля. На същия принцип са и инфлуенсърите. Веднъж култивирали някакъв интерес към ежедневните си празни занимания, те стартират да употребяват разнообразни артикули от разнообразни марки и по този начин манипулират и феновете си да ги купуват и употребяват. Принципът е еднакъв, само че пътищата са разнообразни и водят на разнообразни места.
Що се отнася до втория тип операция – тази, която манипулира самото събитие, а не мозъка на манипулирания, – тя е още по-лесна. Класическият образец е отразяването на митинги съгласно ориентацията на медията (манипулатора). Ако митингът е антиправителствен, а пък медията е проправителствена, то ще забележим близки проекти на няколко души, множеството лумпени като тези, които можем да забележим на всеки митинг. Ако обаче и медията е антиправителствена, тогава фрагментите ще са от птичи взор и ще изобразяват напращели от хора площади, а когато слязат на земята, ще ни демонстрират млади и симпатични лица на хора, прегърнали вселенското положително за свое знаме. Ето я още един път разликата сред операция и неистина – хората, които виждаме на митинга, в действителност са били там (манипулация), а не са привнесени и инсталирани от другаде (лъжа), което се е случвало нееднократно. Фината операция е да излъжеш, казвайки истината или усърдно подбрана част от нея. Това е за отразяването на митингите. Да не приказваме по какъв начин се отразява една война и по какъв начин се показва на аудитория, отдалечена от театъра на събитията, тъй като диалогът напълно ще излезе от надзор.
С две думи – значимо е да се знае, че операциите съществуват и е значимо да можем да ги разпознаваме. Защото операцията ни кара да взимаме сякаш свои решения, не всеки път обаче в наш интерес. А самите ние да манипулираме ли? Хайде в този момент! Не сте ли карали дете да яде, като му обещавате, че по този начин ще стане мощно като Крали Марко? Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
* * *
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
От една страна операцията е измежду най-популярните действия в модерното осведомително общество, само че въпреки това „ операция “ е една от думите, които от много време се употребяват едно към гьотере. За това са отговорни и учените, които оферират на нас, простите жители, своите недоизпипани дефиниции и по този метод ни вкарват в разнообразни заблуждения. Ето да вземем за пример, съгласно Кеймбриджкия речник операция е всяко „ управление на някого или нещо в своя изгода, постоянно непочтено “. Сами виждате, че това е една прекомерно незадоволителна формулировка. Има и други. Според Мериам-Уебстър операция е:
Да се оперира като че ли с ръце по изключително ловък начин; Да управляваш или да се възползваш умело; Да контролираш в своя изгода посредством хитри, нечестни и подли средства; Да се трансформират обстоятелствата с хитри или нечестни средства в името на постигането на избрана цел.
Всички тези избрания като че ли пасват по-добре на лъжата и измамата, в сравнение с операцията. Но не е наложително постоянно използването на „ операция “ да е пейоративна. Агитацията в името на благородна цел постоянно съдържа и похвати на операцията. Манипулацията и лъжата не са едно и също. Често на операцията даже не ѝ се постанова да прибягва до неистина. (освен когато не се употребява не във връзка с публиката, а на обстоятелствата – да вземем за пример когато документите (данните) са манипулирани. Нас обаче ни интересува операцията, която си играе с мисълта на публиката и я стимулира в полза на манипулиращия. Затова ми позволете да предложа една своя формулировка, пък даже и единствено за потребностите на този съответен текст:
Манипулацията е да накараш човек или група хора да сформират мнение, да вземат решение и да извършат деяние по твое подстрекателство, само че уверени, че са стигнали до решението сами.
Групата може да е от най-малката (учебен клас) до най-голямата (народ, нация и т.н.). Например концепцията да не се отнасяме нападателно към хомосексуалистите е обект на световна и тотална агитация. Пропаганда, която пращи от операции, само че не безусловно всяка от тях води до щета за оня, който е взел търсеното решение под подстрекателство. Много постоянно, да речем, персоналната и публичната хигиена се възпитава у децата посредством операции. Това не са неприятни, не са зли операции.
Но от кое място, ще попитате, този ентусиазъм у теб към операцията? Ще ви кажа. Преди няколко дни попълних своята сбирка „ Крилати тъпизми “ с нов експонат – едно меме, на което пишеше: „ Четящият човек не може да бъде манипулиран “. Неадекватността на това умозаключение бие на очи, даже без да се взираш. То е все едно да кажеш: „ Пиещият човек не може да се напие “. А кой различен може да се напие, в случай че не пиещият? И кой различен може да попадне под въздействието на операция, в случай че не оня, който се излага на тези информационни потоци, по които операцията тече? Напротив, най-трудно ще манипулираш човек, който не чете нито книги, нито периодически издания, не гледа телевизия, не върви на кино и не ровичка в интернет. Него в действителност няма по какъв начин да го манипулираш, в случай че не го дръпнеш в някоя механа, не седнете на една маса и не започнеш да го работиш персонално. А оня, който жадно търси и попива всевъзможна информация, с него можеш да правиш каквото си щеш.
Мисълта принадлежала на писателката Здравка Евтимова. Възможно е, не диспутирам. Мен ме заинтересува единствено съответният текст, без да приписвам значение на авторството му. Греши всеки, който ме упреква, че атакувам Здравка Евтимова – та аз не познавам нито нея, нито творчеството ѝ. Всъщност, излъгах. Вчера, с цел да съм на твоето равнище, взискателна публико, прочетох „ Кръв от къртица “ – разказът на Евтимова, който бил включен в някаква американска читанка. Жената написа напълно обичайно. Разказът е близо шест хиляди знака (по-малко от общоприета страница във вестник) и е първолично изложение от името на съдържателка на магазин за животни, само че не на домашни любимци, а по-скоро на такива, предопределени за научни и образователни опити. Един ден в магазинчето влиза клиентка и търси къртица. Отговаря ѝ се, че тук в никакъв случай не са се предложили къртици. Клиентката обаче е настоятелна и разбираме, че тя има вяра в чудодейната лечебна мощ на къртичата кръв. Продавачката, откакто един път отпраща клиентката, размисля и я връща: „ ще ви дам кръв от къртица “. Скрива се откъм гърба в склада и източва три капки от личната си кръв. На другия ден клиентка се връща и споделя, че лекарството е подействало. Новината се разчува и скоро пред магазина има навалица от хора с ножове и стъкленици, пристигнали да точат кръв от къртица за болните си близки. Така се оказва, че в действителност къртицата е самата героиня и че няма да я бъде дълго, тъй като искащите да получат част от кръвта ѝ са доста. Филантропия, всеотдайност, орис. Нещо като „ Сърцето на Данко “, което и ние учихме на същата възраст като днешните американчета и при сходни условия. С две думи: напълно подобаващ учебен текст – елементарен за осмисляне, ясно спретнат, без непотребен психологизъм и многозначни тропи. Възпитателен. Поучителен. Педагогичен… Но, дами и господа, белким точно дидактичните текстове в учебно заведение не са първата форма на операция, с която се сблъскват децата? И по какъв начин четящото дете да не може да бъде манипулирано! Та то е манипулирано, точно тъй като е четящо.
Как работи операцията? През системата от общоутвърдени полезности. Например: демокрацията е абсолютно положително, затова всичко, което слага на инспекция демокрацията, е абсолютно зло. Ако съумеете да убедите някого, че Иван Петров слага на инспекция демокрацията, то този човек ще реагира отрицателно против всяко деяние от страна на Иван Петров, уверен, че то вреди на демокрацията. Не е нужно да обсъждате съответните дейности на Иван Петров, просто оставете вашия човек – уверен демократ – да си направи извода самичък.
Ето и различен образец. Когато клиент ми беше най-голямата българска компания за бутилирана вода, организирахме широкообхватна акция за изгодите от хидратацията. Наблегнахме, несъмнено, на обстоятелството, че бутилираната вода е напряко девствена спрямо всяка друга, естествена като самата природа, чиста като самата концепция за непорочност. Обострихме вниманието върху обстоятелството, че за интелигентния и цивилизован човек здравето не е единствено персонална грижа, само че и обществена отговорност и че цивилизованият човек в подпомагане с цивилизованата и публично виновна компания за бутилирана вода, основават и ще оставят след себе си един по-добър свят, по-зелен и по-екологичен. За похлупак създадохме и качихме в интернет особено приложение – воден калкулатор, – с чиято помощ всеки можеше да пресметна от какво количество вода се нуждае всекидневно, с цел да не се поболее. Обикновено се получаваше от три до пет литра вода и то единствено вода, без да броим другите течности, въпреки че би трябвало да ги броим и тях.
Привлякохме известни персони, направихме фондация, организирахме събития и като резултат получихме огромна група лоялни клиенти, които от свое име поведоха битката за хидратация, уверени че избавят планетата, че се грижат за здравето на хората, а оттова – за обществените системи, и, несъмнено, демонстрират се пред одобрителните погледи на обществото като най-загрижените и дейни негови членове. За тях пиенето на вода се трансформира в умишлено определен метод на живот, а ние отчетохме скок в продажбите. И всички новоизпечени деятели бяха подготвени да се закълнат, че работят по персонално разбиране, че следват съвестта и правилата си. Ето ви една класическа операция.
Още по-нагли бяхме с един различен клиент – най-голямата тютюнева компания в България по това време. Решихме да го играем social responsibility и подехме акция против… тютюнопушенето. Проста сметка – компанията си основава имиджа на обществено виновна и този позитивен имидж интуитивно се трансферира върху марките ѝ. Подкрепя спорта, поддържа ученическото творчество – върви да кажеш, че няма да е положително всичко, което ще произлезе от една такава компания, в това число и цигарите. За моя наслада обаче хората се оказаха здравомислещи. Едно социологическо изследване сподели, че гледат на акцията срещу цигарите като на висша форма на двуличие и акцията се провали. Оттогава имам вяра в менталното здраве на българския народ.
Абе, с две думи – операцията е тип художествена пропаганда. Агитацията излага някаква визия и аргументирано потвърждава, че придържането към тази визия е безспорно положително за публиката – изборни права за дамите, 8-часов работен ден, профсъюзи, обществено обезпечаване и така нататък До операция пропагандаторите прибягват при някои по-фини случаи, когато причините в интерес на облъчваните не са изключително мощни или пък не засягат толкоз съдбоносно облъчваните. Например във връзка с Сахел (Мавритания, Мали, Нигер, Нигерия, Чад, Судан и Еритрея) по какъв начин публиката да застане на вярната страна, на страната, на която желаят да я видят манипулаторите? След гибелта на Кадафи, либийските туарегски милиции отиват в Мали и към този момент се показват не като борци за национална самостоятелност, а като въоръжени ислямисти с по-универсална цел. Разбира се, туарегите незабавно влизат в борба с управляващите в Мали. И ето го въпросът пред нас, простите жители на далечна страна: кои са положителните и кои са неприятните? На чия страна да застанем, кому да дадем сърцето си? В Украйна и Грузия е елементарно, там злодеите от дълго време са обрисувани. Обаче в Сахел…
В такива случаи – на по-малко познати обстановки – операцията търси да изкара напред престижите. Създава симпатични облици на борци за истина, като по този метод трансферира казуса от полето на етиката в полето на естетиката. Има два огромни типа медийна операция:
1. Насочена към възприемащия;
2. Насочена към събитието.
По първия случай. Ако проповядваш идеология с разумни причини, това си е агитация, пропаганда. Ако обаче създадеш книжовен облик, който изповядва тази идеология, към този момент зависи дали ще е приветлив или не, съгласно което манипулираният ще сътвори свое отношение (положително или отрицателно) към предлаганата идеология. Представете си филм за оня чернокож, дето служителят на реда го умъртви BLM се възпламени. Сега си представете, че снимат филм по случая и че ролята му се извършва от Дензъл Уошингтън или от Уил Смит – тези симпатяги.
За милиони фенове фактът, че ролята на Джордж Флойд се извършва от някого от тези двамата, ще е задоволителен да одобряват всичко казано от него за истина и в случай че ги попиташ за какво, те ще отговорят, че в този облик виждат личните си убеждения и личната си ценностна система.
Гледах неотдавна филм със сцена в негърски ресторант в Алабама. Някъде в края на 19 век. Всички негри бяха изтупани, интелигентни и възпитани; положителни и прочувствени. Изведнъж в заведението влезе кметът на градчето - бял, пийнал и арогантен; неугледен и парцалив като клошар; недодялан и нечовечен. Ето началото на отношението, което се чака публиката да си сътвори за годините след Гражданската война в Юга.
Един от най-популярните похвати на операцията е култивирането на възприятие за виновност у манипулирания. Това става толкоз по-лесно, колкото индивидът насреща е по-свестен и по-морален. Моралният човек постоянно е податлив да търси виновността първо у себе си. Кажете му, че неговото тъпо биологично съществувание заплашва с крах природата, че е в положение да провокира галактически прелом, който да затрие планетата, и индивидът ще е подготвен на всичко, единствено и единствено да смъкна това тежко задължение от плещите си. Нещо повече – оттук насетне ще проектира тази своя гузнота върху всяка обстановка и всяко свое деяние.
Друг прийом е престижът на внушаващия. Лесно е да се солидаризираш с мнението си към човек, който уважаваш. Още по-лесно е да го направиш с човек, когато почитат всички, в това число и тези, които към този момент уважаваш по друга причина. На този принцип в християнството е построена цялата житийна литература – ето го: той постъпва по този начин, в същото време е светец, а може ли светец д не постъпва и мисли в цялостен синхрон с Божията воля. На същия принцип са и инфлуенсърите. Веднъж култивирали някакъв интерес към ежедневните си празни занимания, те стартират да употребяват разнообразни артикули от разнообразни марки и по този начин манипулират и феновете си да ги купуват и употребяват. Принципът е еднакъв, само че пътищата са разнообразни и водят на разнообразни места.
Що се отнася до втория тип операция – тази, която манипулира самото събитие, а не мозъка на манипулирания, – тя е още по-лесна. Класическият образец е отразяването на митинги съгласно ориентацията на медията (манипулатора). Ако митингът е антиправителствен, а пък медията е проправителствена, то ще забележим близки проекти на няколко души, множеството лумпени като тези, които можем да забележим на всеки митинг. Ако обаче и медията е антиправителствена, тогава фрагментите ще са от птичи взор и ще изобразяват напращели от хора площади, а когато слязат на земята, ще ни демонстрират млади и симпатични лица на хора, прегърнали вселенското положително за свое знаме. Ето я още един път разликата сред операция и неистина – хората, които виждаме на митинга, в действителност са били там (манипулация), а не са привнесени и инсталирани от другаде (лъжа), което се е случвало нееднократно. Фината операция е да излъжеш, казвайки истината или усърдно подбрана част от нея. Това е за отразяването на митингите. Да не приказваме по какъв начин се отразява една война и по какъв начин се показва на аудитория, отдалечена от театъра на събитията, тъй като диалогът напълно ще излезе от надзор.
С две думи – значимо е да се знае, че операциите съществуват и е значимо да можем да ги разпознаваме. Защото операцията ни кара да взимаме сякаш свои решения, не всеки път обаче в наш интерес. А самите ние да манипулираме ли? Хайде в този момент! Не сте ли карали дете да яде, като му обещавате, че по този начин ще стане мощно като Крали Марко? Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
* * *
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ